Смъртта на близък човек е тежко преживяване, дори когато е очаквана и сме подготвени за нея. Всички знаем, че ние хората се раждаме, живеем и умираме, но въпреки това трудно приемаме неизбежния край. Когато загубим близък, ние преживяваме промени във вътрешния ни свят и в живота ни.

Загубата и смъртта са субективна болка, която всеки изживява по различен начин. Смъртта, която според религията и някои мислители е може би най-важното житейско пътешествие, обикновено ни хваща неподготвени. А още по-неподготвени сме, когато загубим близък.

Всяка скръб е различна и уникална като човека, когото сме загубили. Болката от загубата на близък е толкова по-силна и разкъсваща, колкото любовта ни към него е била по-силна и дълбока. Мислим си, че искаме да избегнем скръбта, но всъщност искаме да избегнем болката от загубата. Скръбта е оздравителен процес, който ни помага да преживеем болката.

Да не ни боли, когато загубим близък е все едно да искаме да зачеркнем любовта и живота, който сме споделяли с него. Според английския писател и теолог К. С. Луис, „Сегашната ни болка е част от някогашното ни щастие. Тези неща вървят заедно.”

Изцелението на скръбта често е непоносимо и самотно преживяване. Няма правило или формула, която да ни казва как да се възстановим, когато загубим близък.

Всъщност пътят на изцелението започва още от самата смърт. Всички знаем или сме чували за обичаи и ритуали, които се изпълняват, когато загубим близък. Такива са запалването на свещ или кандило, покриването на огледала и икони, отварянето на вратите и прозорците на дома, спирането часовника и др.

За психологията и човешката антропология отдавна е известно, че ритуалите и обичаите имат значима за човека функция. Те символно подпомагат процеса на скърбене, като по този начин болката от загубата на близък се преживява колективно. Опечалените се събират в скръбта си и за да покажат един на друг, че не са сами в най-голямата мистерия – смъртта.

Ето в това се състои важността на поклонението. В това се състои и една от мисията на траурната работа. Траурната агенция трябва да организира погребението, според желанията на близките и според религиозния канон. Всеки детайл от обичая по изпращането на починалия трябва да бъде спазен и изпълнен. Ние, служителите на Денонощна траурна агенция Варна знаем каква е важността в достойното изпращане на един изживян живот. Тя е не само в уважението към паметта на починалия, а и в ролята на поклонението в скръбта на живите. Те се събират, за да споделят болката си.

За нас, служителите на Денонощна траурна агенция Варна работата е мисия. Ние имаме ангажимент не само по организацията на погребение или кремация. Ние отдаваме и емоционална подкрепа на нашите клиенти, когато изпадат в тежката ситуация да загубят близък.