Мюсюлманските погребения, познати и като „дженазе”, са свързани със специфични религиозни практики и обичаи, които се придържат към исляма. Според ислямската вяра, след смъртта душата на човека се разделя от тялото и преминава в преходно състояние, наречено „баразах”. В този период, тя е просветена за нейните дела в живота и бива подложена на изпитания. След това, в Деня на Съдбата, душата е представена пред Аллаха, за да отреди той дали мястото ù е в Рая или Ада. Това вярване се основава на Корана и хадисите, които са основни източници на религиозния живот на мюсюлманите.
Мюсюлманските погребения имат няколко основни елемента. Единият от тях е времето за организирането на самото погребение. От значение е колко скоро след настъпилата смърт ще се състои.
В исляма се насърчава погребението да се случи в рамките на 24 часа след смъртта. Това е свързано с учението, че тялото трябва да бъде погребано възможно най-скоро, за да се запази неговата цялост и да се уважи починалия.
Подготовката преди погребението се състои в умиване на тялото и обръщане към Мека. Обикновено това се прави от членовете на семейството или от специално обучени лица.
Освен това, починалият се обвива в бели плащанци, наричани кафан. Това е част от традицията и символизира простота и равенство пред Бога. Характерно е, че тялото не се полага в ковчег.
Погребалната молитва за покойника се нарича „дженазе намаз”. Тя се извършва преди погребението и е насочена към упокоението на душата на починалия.
Същата молитвата е и способ за изразяване на съчувствие и подкрепа между членовете на семейството и приятелите на покойника, като те се надяват, че молитвата ще помогне на душата му да намери мир и спокойствие във вечността.
Тази практика е основана на убеждението, че молитвата може да има влияние върху съдбата на душите в отвъдното и може да помогне за тяхното спасение или облекчение на страданията им в междинния живот преди Деня на Съдбата.
След погребението обикновено се провежда обичай, наречен „курбанлик”, който включва поднасяне на храна и отправяне на молитви в памет на починалия. В някои местни общности се правят благотворителни дарения, като храна, пари или други блага, които се раздават на бедни и нуждаещи се хора.
В практиката на мюсюлманските обичаи не се раздават подавки, жито и питка на опечалените, както често се прави при някои християнски погребения. Вместо това, менюто на трапезата след погребението може да включва традиционни ястия от регионалната кухня или любими ястия на починалия, като начин да се отдаде почит към неговата памет.
В ислямската традиция няма специфична практика за правене на помени след смъртта на човека, както при православните християни и католиците. За да бъде почетена паметта на починалия, обикновено семейството и близките му могат да извършат различни действия в негова памет. Това може да включва извършване на добри дела, молитви за упокоението на душата му и припомняне на неговите качества и постижения.
Ислямът не приема кремацията като обичай за погребение. Традиционната практика е погребването на тялото цяло. Вярата насърчава уважение към тялото на починалия и запазване на неговата цялост.
Тялото е дар от Аллах и следва да бъде погребано в земята, която е източник на живот и възраждане. Мюсюлманите вярват, че традиционното погребването е част от тяхната религиозна вярност и подчинение на волята на Аллах.
Денонощна траурна агенция Варна има опит и организира погребения според обичаите на най-застъпените вероизповедания в България. Независимо от религията и нейните практики, всяко едно погребение има свой уникален облик. Той е израз на личностовата индивидуалност, която покойникът носи и след смъртта си. Погребението е акт на живите и затова то е израз на любовта, скръбта, грижата, вярата и утехата на опечалените.