Кремацията е процес на изгаряне на тялото след смъртта. Историята на кремацията е дълга и разнообразна, защото обхващаща различни култури и епохи.

Кремацията е древността

Историята на кремацията започва още в праисторически времена. Най-ранните доказателства за кремация датират от около 3000 г. пр.н.е. в Европа и Близкия изток. Например, в древна Гърция и Рим кремацията е била обичайна практика, особено сред военните. Гърците често са кремирали мъртвите си, а останките са били съхранявани в урни, които след това са били поставяни в гробници.

Кремацията в Древен Египет и Месопотамия

В Древен Египет кремацията почти не е практикувана. Египтяните са вярвали, че запазването на тялото чрез мумифициране е от решаващо значение за задгробния живот. Сходна е и ситуацията в Месопотамия, където кремацията е била изключение, а погребението в земята е било предпочитанa практика.

Индуизмът и будизмът

Историята на кремацията открива дълбоки корени в религиите на Индия, особено в индуизма и будизма. В индуизма тя се смята за начин да се освободи душата от тялото, което ù позволява да продължи своя път към прераждането. Будистите следват примера на Буда, чийто тленни останки са били кремирани след смъртта му.

Средновековие и Ренесанс

През Средновековието в Европа кремацията почти изчезва, тъй като християнската църква я смята за езическа практика. Погребенията са в традиционен стил, защото те символизират вярата във възкресението на тялото.

Келтите и викингите

Келтите и викингите са предпочитали кремацията като основен метод за погребение. За викингите кремацията е била свързана с техните религиозни вярвания, според които огънят пречиства душата и помага на покойника да се присъедини към боговете във Валхала. Един от най-известните символи на тази практика е използването на своеобразни погребални кораби, които са били запалвани, докато плават по вода.

Промени в Европа през 19-ти и 20-ти век

С началото на индустриализацията в Европа и нарастващите проблеми с пренаселеността на гробищата, кремацията започва да се възприема като по-ефективен и хигиеничен метод. Един от първите модерни крематориуми е открит в Милано през 1876 г.

Религиозни и културни нагласи

Историята на кремацията отбелязва, чеза дълго време кремирането е било отхвърляно от християнската църква, която е предпочитала традиционното погребение, съответстващо на вярването във възкресението на тялото. Въпреки това, с времето, много християни започват да избират кремацията. Католическата църква приема кремацията, при условие че тя не се извършва по начин, който отрича вярата във възкресението.

В исляма кремирането е строго забранена, тъй като се смята, че тялото трябва да бъде уважено и погребано в земята възможно най-скоро след смъртта.

В традиционния юдеизъм кремацията също е забранена. Въпреки това, в модерните времена някои реформистки еврейски общности започват да приемат кремацията като възможна алтернатива.

Кремацията в съвремието

Историята на кремацията отбелязва възраждане на тази практика през 19-ти век, особено в Западна Европа и Северна Америка. Тя е възприета като по-хигиенична и по-малко натоварваща за природата. В края на 19-ти век са построени първите модерни крематориуми, а практиката постепенно започва да се разпространява.

През последните десетилетия кремацията придобива все по-голяма популярност, особено в големите градове. В някои страни като Япония и Швейцария, процентът на кремация е изключително висок - над 90%.

В съвременната култура кремацията се счита за по-екологична алтернатива на традиционното погребение, тъй като не се налага гробове да заемат дълготрайно земя.

В България кремацията е все по-предпочитана практика да бъде изпратен достойно близък човек.