Спазването на погребалните обичаи при православното християнство е важно условие за религията. Пътят на душата след смъртта зависи не само от делата приживе, а и от достойното изпращане на покойния, според християнския канон.

Погребалните обича и практики започват още след настъпилата смърт. Те са част от подготовката за погребението. Запалва се свещ или кандило, покриват се огледалата и иконите, затварят се очите на покойника. Тялото му се измива и облича в нови дрехи, след което се полага за поклонение.

Поклонението се прави в дома. Опечалените носят цветя, които слагат в ковчега. Честа практика е да поставят и дребни предмети, които са били собственост на починалия.

Преди погребението има важни предписания, които трябва да се спазват, за да се обезпечи пътя на душата. Такива са винаги да има запалена свещ при починалия и да не остава сам в помещението. Не трябва да се допуска да се подават предмети или друго през тялото или гроба. Според българския фолклор има още редица правила, които предпазват покойния, от това да се превърне във вампир.

Погребалните обичаи започват още с изнасянето на покойния от къщата. Присъства и свещеник, който чете молитви. Погребалното шествие започва от дома и свършва на гробищата. Най-отпред върви свещеника, след него жената, която носи обредния хляб и вареното жито. След тях – мъж, от близките на покойника, който носи дървения кръст. Ковчега с покойния се носи на ръце, в каруца или др. Членовете на фамилията и другите опечалени вървят до ковчега.

Съществен елемент от погребалните обичаи е християнското опело. То се извършва в храма или на самите гробища. Непосредствено след спускането на ковчега, опечалените хвърлят шепа пръст. Те измиват ръцете си от пръстта. Вземат си от обредния хляб и потапят парченце в червеното вино, което е кръвта христова. Хапват и варено жито, което се раздава на гробищата.

Най-близките на починалия организират погребална трапеза, която се прави в дома или на самите гробища. Тя се прекадява от свещеник.

Погребалната трапеза е тържествена в памет на починалия. Свещеникът заема централно място на масата. Менюто е съобразено със сезона и изискванията на православния календар.

Прието е на третия, деветия, двадесетия и четиридесетия ден от погребението да се посещава гроба от близките . На двадесетия, четиридесетия ден и годишнината от смъртта се прави панихида. Раздава се варено жито в памет на починалия. Свещеник чете молитва и всеки от присъстващите държи запалена свещ, която после се поставя на определени за това места.

В днешно време погребалните обичаи при православното християнство продължават да се спазват, но значителна част от тях и организацията на самото погребение се извършват от траурните агенции. Динамиката на ежедневието, на съвременния човек е такава, че той има нужда да бъде подпомогнат в този тежък емоционално и организационно процес.

Съществува и феноменът, че съвременните хората стават откъснати от църковния ритуал и мистерията на фолклора. В този случаи, служителите на траурните агенции са и носители на народни традиции и религиозни ценности.

За да разберете какво да очаквате от нас, Денонощна траурна агенция Варна, прочетете публикацията ни "Денонощна траурна агенция Варна. Какво да очаквате от нас?".